„Приключението на Шпук“

Към днешна дата това се случи преди около 13,7млрд. години, приблизително 10-35секунди след епохата на Планк, когато ранната Вселена бе запълнена хомогенно и изотропно, и се разшири експоненциално в период, след което настъпи космическа инфлация. Шпук празнуваше рождения си ден с безбройните си приятели. Бе сравнително млад,  роден когато Вселената бе в безкрайно плътно състояние с огромна температура и налягане, точно в този период от историята, който е сред най-важните неразрешени проблеми на физиката. Бе спрял да обръща внимание на възрастта си, тъй като разбираше, че цифрите нямат никакво значение. Ако трябва да сме точни тогава нямаше цифри, а за да сме по-наясно, би трябвало да използваме теорията на квантовата гравитация. Но нямаме време за това. До момента бе разбрал, че трябваше само да се радва. Та какво му остава на един дух освен да е щастлив? Майка му Етерна бе го научила, да цени факта, че съществува, да не приема нищо за обикновена даденост и по-добре да избягва банални въпроси от сорта на „какъв е смисълът на живота“, който в крайна сметка нямаше конкретен отговор.
„Просто бъди, целта е в пътя,“ често го съветваше тя, „а той е дълъг и необятен, но ни дава желаната свобода.“
Lux_Aeterna_by_taenaron
На празненството присъстваха освен близки и роднини, доста важни гости поканени лично от баща му Лукс, който се стараеше синът му да отрасне в добри кръгове на обществото. Измежду наблюдаваната чаровно-хаотична асиметрия между материя и антиматерия, се забеляза Времето, както винаги обгърнато в чиста енергия и в блестящо настроение. Присъствието му особено поласка Шпук и родителите му. Заприказваха се за какво ли не и както е прието в определен момент дойде време за подаръците. Шпук нямаше представа какво да си пожелае при положение, че имаше всичко необходимо. Единственото, което представляваше неизвестност, караща го да изпитва детско любопитство, бе материята. Искаше му се да я опознае, именно защото все още му бе чужда и въпреки нейната ограниченост.Освен всичко бе и само 4% от познатата Вселена, така че си помисли, че не би трябвало да му съставлява трудност. Просто му бе омръзнало да се разправя с далеч по-мащабната тъмна материя, да не говорим за преобладаващата тъмна енергия, която на моменти бе сериозна заплаха и той ненавиждаше.
Престраши се и се обърна към Времето:
– Ще ми се да попътувам напред с теб.
Родителите му го погледнаха учудено. Не знаеха, че синът им има подобни желания и като че ли им стана малко неудобно от неуместната му прищявка. За тяхно успокоение, Времето забелязвайки притеснението им, се усмихна мило и го попита:
– Наистина ли го желаеш? Ще бъде съвсем различно от всичко онова, което познаваш.
– Именно това искам! Тук малко по малко….ми е много скучно…
Погледна към родителите си с извинение, усещащ, че без да иска ги засяга.
– Наистина ценя всичко, което имам и съм благодарен, но искам да науча и да знам повече!
lux_aeterna_by_prototype516-d3dlhi7След кратко мълчание:
– Типичен малчуган… – с лек присмех вметна Лукс, а Етерна леко повдигна рамене.
-Ще се грижа за него. – Времето прозвуча решително и мигновено всичко започна да се променя. Цели галактики с принадлежащите им до хиляда милиарда звезди, гравитиращи около общ гравитационен център, затанцуваха из облаци от междузвезден газ и създаваха Космоса. Още по-впечатляващи и ярки бяха квазарите, излъчващи такова количество енергия, равна на няколко милиарда пъти повече от тази на слънцето, което тепърва предстоеше да се появи. Температурата на повърхността им бе около 16 000 градуса, а техният диаметър 400 милиарда километра – много по-големи от цели слънчеви системи. Материята в тях бе в плазмено състояние, като от нея се раждаха все повече нови галактики. Зловеща гледка представляха черните дупки в тъмната материя,  съставляваща около 90% от масата на повечето от тях, но Времето знаеше добре пътя и избираше само сигурните отсечки.
– Как ти се струва? – попита Времето захласналия се дух, който наистина не можеше да повярва на това, което се случваше около тях.
– Това да не е сън? – плахо отговори той.
– Не знаех, че вие духовете имате сънища? – шеговито отговори водача.
– Искаш ли да се прибираме вече?
– Не, още не моля те! Толкова е интересно, а и пътуването едва сега започна – с молба изрече Шпук.
– Е, все пак те разходих около 8 милиарда години напред!
– Моля? Наистина?!
– Да, наистина. Виж, имам работа, така че нека се прибираме. Родителите ти сигурно се притесняват. Обещах да не прекаляваме и да не се бавим. – загрижено обясни Времето.
– Моля те, моля те още съвсем малко! – по детски се примоли малкия пътник.
– Ето натам! Какво е това? Прилича на синьо топче. Не видях подобна звезда досега…
– Това не е звезда, а планета. Голяма част от нея са соленоводни океани, а останалото са реки и езера. Тя е единствената в Слънчевата система, на която е открита вода в течно състояние.
Шпук онемя, защото за първи път в това магическо пътуване усети, как една планета оживява. Из водните повърхности се образуваха вулканични изригвания, големи острови. Протозои и едноклетъчни се заиграваха. Чрез делене на клетката започнаха да се появяват многоклетъчни организми и едни много странни зелени неща, които Времето поясни, че се казвали водорасли – първите растения. Повече от 2млрд. години не се случи нищо особено, но ето, че изведнъж само за около 300млн години, първите водни безгръбначни същества заживяха, континенталните блокове бяха оформени, ето ги и рибите с форма на гръбначни животни, изобилие от миди и раци, също влечугите и други насекоми заприиждаха в царството на животните, първите иглолистни дървета растяха, образуването на въглища започна, гигантски гущери наречени динозаври започнаха да обитават земята, първите птици завладяваха небето.
Шпук наблюдаваше в захлас, леко замечтан и не се сдържа:drugi_svetove
– Но как става това? Кой го създава и защо?
– А ти как мислиш? – леко закачливо попита Времето.
– Не знам…Другите планети бяха толкова различни, обгърнати в газ и плазма. Тук е друго. Не съм усещал това преди. Сигурно знаеш как става? Кажи ми, моля те!
– Внимавай! – изкрещя Времето, наблюдавайки как един астероид с всичка сила летеше към синята планета. Последва ужасяващ трясък, експлозия, която внезапно опожари огромна част от кълбото. Настъпи хаос, а после мълчание и зловеща тишина… Всичко сътворено, целия живот престана да бъде. Шпук стоеше безмълвен, опасявайки се, че това бе краят. Гледайки натъжения си приятел, Времето нарочно забърза, за да се опита да го успокои:
– Ето виж, въпреки тази катастрофа, живота продължава. Това са първите човекоподобни – хората. Те нарекли тази планета Земя.
Осъзнавайки, че пътуването продължава, Шпук усети нов вид изблик на радост.
– Земя! – възкликна той, – звучи красиво. Това име ми е познато, не знам откъде, но като че ли винаги съм знаел, че някога ще бъда тук. А какви са тези създания, хората?
– Странни твари… – продължи Времето, – някои се мислят за Божествени, други, че са обикновена математическа случайност, която в един момент спира да съществува, подобно на звездите, които ти забеляза как загасват безвъзвратно в безвремието. Интересното е, че освен инстикти, имат и чувства. Могат да вярват и да обичат, но често забравят тези си качества и голяма част от тях не се различават от останалите бозайници.
Шпук гледаше учудено.
– Какво е да обичаш? И да вярваш?
Времето помисли:
– Трудно е да се опише с думи, трябва сам ще го разбереш и усетиш.
Отново изминаха милиони години. Шпук с удивление наблюдаваше развитието на тези същества. Той разбираше, че те са не само странни – хората можеха да са ужасно агресивни, разрушавайки сами изграденото от тях. Въпреки желанието си за открития, често те застрашаваха себе си повече от всички бедствия, които вилнееха на Земята. Вместо да обръщаха внимание на факта, че им е дадена възможността да се обичат, те инвестираха талант и умения в изграждане на все по-модерни оръжия, смятайки, че по този начин могат да властват над другите. Строейки все по-високи сгради, всъщност изравяха пропасти между тях. Вместо мостове градяха граници. Все по-рядко се запитваха, кое им е истински нужно, кое е това без което не могат. Не мислеха. Просто трупаха. Но не неща, които изграждат, а такива, които събарят. Трупаха дрехи, коли, самолети, съборетини, в които се разграждаха, размиваха се, но искаха още и още. С годините някак си смисълът на животите им бе девалвирал, затова хората използваха все повече „думи, думи, думи“, както се бе изразил един голям поет. Те всичко знаеха, изричаха го стотици пъти на ден, изповядваха го, кълняха се в Господ, но всичко бе „думи, думи, думи“, а не действия. Не искаха да се оглеждат в огледалото на живота, защото ги бе страх от самите тях.
Времето усети разочарованието:
– Мисля, че видяхме достатъчно. Нататък става все по-тъжно…
– Но къде тогава е смисълът на всичките тези милиарди години? – промълви Шпук.
– Ах, пак с твоите въпроси… – с ехидна усмивка потегляше Времето.
Етерна и Лукс бдяха непрестанно над тях. На празненството току-що бе пристигнала Любовта…

4 коментара

  1. Radoslava

    Благодаря, пътнико!! Прекрасна приказка за лека нощ!!

    Like

  2. Dimi

    Красива приказка!Чете се леко и забавно!Малко съм разочарован,че тъкмо като дойде Любовта и свърши.Дали ще има продължение?

    Like

  3. Joanna

    С нетърпение очаквам Шпук да разкаже какво е Любовта. Дали там също има девалвация…?

    Like

  4. umorena ot prelestite na zivota kato Peer Gynt ot piesata na Ibsen i samo obicta na Slanceto beshe dejstvitelna kato ni topleshe i laskavo se usmihvashe.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s