Диригент, що е то? ( 3та част )

imageДотук се убедихме, че диригентът не е (или поне не би трябвало да бъде!) танцуващ наблюдател на усърдно трудещи се музиканти. Да накара оркестъра да свири в синхрон и в добър баланс, е една от най-важните задачи, без която не би било възможно да настъпи следващата доста по-трудна фаза наречена „интерпретация“. Темата е леко по-отнесена от предните две, но в същото време е най-важна, защото всеки обучен класически музикант, би могъл да постигне „вертикал“ и „баланс“ в партитурата, дирижирайки ясно и ритмично. Това за съжаление, е твърде недостатъчно, за да се докоснем до магията на истинското изкуство. Бидейки едни стриктни регулировчици (много често срещани из диригентските подиуми), чиято цел е да накарат оркестъра да свири прецизно и заедно, бързо или бавно, тихо и силно, пред нас се явява риска не само за непостигане на целта, но и за унищожаване на идеята, на първоначалния замисъл на дадено прозведение. Разбира се, това съвсем не значи, че детайлите не са от значение. Те са първата стъпка, както неведнъж съм споменавал. И все пак, ако питате мен, предпочитам няколко фалшиви ноти, пред стерилния професионализъм, който не само не дава нищо наобикновения слушател, а често пъти го кара да се чувства ненужен в залата. А ние все пак правим музиката преди всичко за вас – нашите слушатели! За да сме заедно в този полет на гениите, подарили ни всички тези велики творби. Именно тази изкуствена и ненужна граница между слушател- музикант, е една от причините за срива на класическата музика в 21ви век – век на визуалност и комуникация. Но това е друга тема. Затова нататък. Често ме питат „ама то нали всичко си е написано в нотите, какво има толкова да се показва?“ Тук идва моментът да отбележим, че диригентът е този, който трябва да предаде посланията на композитора. И то именно онези, които не са написани в партитурата. Но как!? Как да успеем да се пренесем в идеите, които са създадени преди векове? Как да усетим говора на тези миниатюрни точици в петолиния, издаващи ни тайни по-силни от всички думи на света? И отговорът е – с Вяра! Всеки един такт е, като полъха на вятъра, връщащ ни в детството, като бясната светкавица, разсичаща океана, като пясъка от рибени кости, напомнящни безвремие. И всичко е едно. Всички в този определен такт и момент сме заедно. Той никога няма да се повтори, да прилича на предходния, макар да е близнак по прилика с този, създаден от Моцарт или Брукнер. Те са с нас сега! И ни потапят в дълбокото, в бездната на вечното, където материята е без значение и има само Бог! Заедно пречупваме границите на времето… Всяка нотичка в пространството е както всяка дума, тоест всяка буква и отново опираме до музиката – всеки звук, който се отпечатва във Вселената и остава трептения, има способността да се проявява непрекъснато като припомняне за онова, което някои наричат Бог, а други Любов. Отговаря на вечни въпроси, които нямат словесен или логичен отговор. Но за тази цел, подобно на актьора, който днес е Рогожин, а утре герой на Буковски и диригента трябва да „влезе вътре“ и да знае преди всичко накъде да води неговата армия. Трябва предварително да е опознал всеки сантиметър от картата на музикалния квазар, в който се намираме. Посоките са безбройни. Целта е трудна, но не бих казал недостижима, защото макар ние да сме просто хора, чрез музиката имаме шанса да се доближим до Божественото. И ето пръчицата се засилва и гали пространството. Всеки един милиметър от нейната траектория и скоростта, с която се движи могат да значат не само различни динамики, щрихи, фрази, а биха могли да са дори цели нови светове. Танцувайки тя започва да разказва за Музиката и за въвеждането на другия в хоризонта на споделения опит. Другият е условие за нашето самоопределяне. Музиката, както всяко друго изкуство „копнее“ да изгради отново онази наративна версия на света, която ще отрази не само различните сфери на битието, а онези, които не са достъпни за всеки – на изчистената красота. Споделя ни за музиката, която осъществява почти до краен предел копнежа по хармония, онова докосване до пределните граници, които са ни предоставени като същества, придобили възможности отвъд видимото Диригентът знае, че музиката побира в себе си всички думи за любов като гарант за битието ни като човеци, обърнати към смисъла.
Наистина се отнесох…, но исках да споделя една малка част от това, което се случва с мен на подиума. Когато дирижирам собствена композиция, нещата стават доста по-различни, но затова някой друг път. Сърдечни поздрави! Бъдете здрави и усмихнати! Както винаги, искрено Ваш, Мартин.

има 1 коментар

  1. Румяна Кралева

    Толкова е хубаво, че можем да се запознаем с една друга страна от таланта на Мартин – способността му да предаде с думи чувства, които дообогатяват това, което прави на подиума като диригент. Със своите словесни екскизи той ни позволява да го чувстваме по-близък като човек.
    Благодарим, Мартин, че ние, Вашите слушатели, можем да бъдем и Вашите читатели.
    Успех!

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s