„Странникът“

„Странникът“

Пърхането на листата, бе последно
само вятърът танцуваше там,
а времето залъгваше безследно
мечтите и неговия блян.

Лудият нашепваше песен непозната
в ритми на приказен сън,
на пейчицата самотна там в зората
раждаща се в тъмното навън.

Танцуваше и смееше се,
както никой друг, престорен
без повод, свян или причина,
гореше в жарък плам, чутовен.

Листата падаха безмълвно,
огряни в тъжната зора,
само песента безкръвно,
чезнеше във вечната тъма…

 

Мартин Пантелеев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s